Отключените пътища на Богомилите

Код на продукта:  
15.00 лв.

Крайна цена с ДДС:

Корици: 


Автор: Христо Буковски
ISBN: 9789542823209
Страници: 324
Корици: мека
Издателство: Сиела
Година на издаване: 2017
Бърза поръчка
Не е нужна регистрация. Въведи само телефонен номер и ние ще ви се обадим!

КЪДЕ Е БИЛА ПОГРЕБАНА СВЕТА ЕЛЕНА

От години водя приятели на едно много специално светилище. Странното е, че е пред очите на всички, а остава... потулено. Много ми е жал за вас, ако сте го пропуснали, защото, колкото и скромно определение да търся за него, то не е просто със софийско или национално значение, нито дори и само с европейско. То от всяка гледна точка си е световно културно наследство. Ако смятате, че всичко ще разберете за него още щом го видите, веднага споделям как лесно да стигнете до там. Дори със софийското метро – просто слезте на метростанция „Европейски съюз” в подножието на знаменателната местност Кръста и като излезете от подлеза вдясно, тръгнете по улица „Димитър Хаджикоцев”. Тя започва от отсрещната страна на хотел „Хемус” и навлиза в западната част на квартал „Лозенец”. Трябва да я извървите чак до дъното ѝ, но си струва – на номер 112 ще откриете онова, което столетия наред безчет заличители са се грижили да бъде загробено и забравено. Имайте предвид, че навлизате в свещена територия. Дори през ХVІІ век славата на светинята се е разнасяла от земите на Персия и Египет, през Мала Азия и Балканите, до Будапеща. Когато тук дошъл да я види майсторът на ориенталския пътепис Евлия Челеби, той възхитен записал, че тя е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи. Неуморният пътешественик е видял и описал всички прочути светини в Отоманската империя, та я поставя редом само с още четири подобни места, сред които е и магичният център на Мохамед Джелаледин (прочут като Мевляна Руми) в малоазийския град Коня, където мистиците откриват шеметното завинтване на Душата дълбоко в себе си. Макар тогава свещените някога градежи край София да са били в руини, за разлика от великолепния и стъписващ с архитектурната си мощ духовен „дворец” на суфиите сред Анадола, това място също е било дълбоко почитано от най-духовните чеда на исляма. Един скитник дервиш, убит от умора, добива и той нов живот тук... – пояснява Евлия Челеби. Звучи доста сдържано, но по негово време широко се е знаело, че тези пътуващи адепти са най-ревностните сред бекташите. Суфизмът е начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция за просветляване и единение с Бога. Неговите адепти като богомилите са следвали своите проповеднически друмища само с една дреха и торба през рамото. Те са посветените, които изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, и затова са причастни към вътрешната истина на всички религии, та за тогавашния читател това е стигало да покаже колко специално е това светилище. Обърнете внимание на тези бележки, колкото и повърхностни да ви се струват. Става дума за посветени от друга религия, които обаче не могат да подминат едно старо светилище на някогашната Сердика. Задължително, мисля, е да се запитаме с какво може да ги е привличало – и то чак през ХVІІ век!, – след като знаем, че те са споделяли идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмоса с микрокосмоса и са отстоявали възгледите си за усъвършенстването на човека с вярата в пътя на суфия, който следва да ги доведе до проникване в същината на преклонението пред единия Бог... Редом със скромно облечените дервиши, преметнали само една торба през рамото си за помощите, които трябвало да просят не за своята прехрана, а за да смиряват гордостта си, наоколо пъстреели в пищните си ориенталски дрехи много заможни турци. Защо не ги е смущавало, че става дума за света обител на поробения от тях християнски народ ли? Ами те благоговейно вярвали в целебната мощ на всеславното аязмо редом – задължителния свещен извор към всяко богоосветено място. Уверен във всепризнатото си сладкодумство, Евлия Челеби надставя: Тукашната вода е лековита против седемдесет болести и всички болни от разни краища… идват да правят бани тук, като се мажат и с калта ѝ. С Божията воля те се излекуват и добиват силно телосложение. Особено градските аяни идват тук през месец юли с цялото си домочадие и се къпят цяла неделя; те добиват прекрасни сили. Тя е прочута Божа лековита вода… В София и тогава е имало много минерални извори, но предпочитали целебната сила на „Кору-баглар“ (както турците наричали тази местност). Изследователите не са наясно дали името ѝ може да значи „сухи лозя“, след като Евлия Челеби я описва като едно обширно бранище за разходка, в което има разни видове дървета, между които няма нито едно сухо; всички дървета тук са зелени и красиви. Ако пролетно време човек влезе в тези лозя, мозъкът му се упоява от чудесните миризми на разноцветните им цветя. Дали над водата от този извор не е тегнела забрана да се използва за напояване, та именно близостта му до лозята да е наложила името като заклинание за хората, които не са познавали тайните ѝ приложения поради веществата, които е усвоявала през дълбините? Другото основание да бъде сакрализирана може да идва от тайната, която доц. Веселина Вачкова неотдавна оповести като препредавана през вековете сред софиянци: че мястото е било трайно осветено от родената в Сердика св. Елена, която пожелала и да бъде погребана тук. Начетената и прозорлива изследователка на миналото вещо защити тезата, че мощите на светицата са стояли редом поне до края на ІV век, а саркофагът, в който са почивали, още се намира сред основите на сградата западно от аязмото.



The purchased item is sent by the seller to Vestiaire Collective so that the item can be checked by our team of experts at Paris. Once declared compliant, the item will then be shipped to your delivery address.
Items purchase from an individual seller are neither refundable nor exchangeable. If you are not happy with your item, you may resell the item without commission. The item will be relisted at the purchase price and only a handling fee will be deducted.