15 Окт. 2018

Защо трябва да се насладим на момента, а не да се тревожим за бъдещето и да оплакваме миналото.

Защо трябва да се насладим на момента, а не да се тревожим за бъдещето и да оплакваме миналото.

През 1871 год. в ръцете на някакъв младеж попада една книга и той прочита невероятна мисъл, която го отвежда много по-далеч от хоризонта на неговата мечта-а именно да стане лекар. Този студент по медицина, стажант в болницата Монреал, обезпокоен от предстоящите му изпити, се тревожи дали ще има успех в лекарската практика, и дали ще успее да си изкарва прехраната.

Именно мисълта, която прочита го запраща извън границите на човешките възможности. Той става един от най-великите лекари на своето време. Създава световноизвестният медицински факултет “Джон Хопкинс”. Става кралски професор по медицина в Оксфорд. Най-високата чест с която медик може да бъде удостоен в Британската империя. Кралят му дава рицарска титла. Когато умира, изписват два тома с общо хиляда четиристотин шейсет и шест страници за да опишат живота му.

Казва се сър Уилиям Ослър. А, ето и мисълта от 22 думи, която прочита през пролетта на 1871 год. която му помага да заживее спокоен живот. Тя принадлежи на Томас Карлайл: “Основната ни задача е да гледаме не онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това което стой ясно пред нас.”

Навярно, много от хората са мислели, че сър Уилиям Ослър е имал по-развит мозък от останалите, но всъщност близките му приятелите знаят, че умът му е от “най-посредствено естество”.

Къде тогава е тайната на неговия успех? Самият той признава, че дължи всичко на начина по който живее, а именно: “живее в херметизирания отрязък на днешния ден”. Какво означава това? Няколко месеца преди да произнесе речта си в Йейл, сър Уилиям Ослър прекосява Атлантическия океан на голям презокеански лайнер, на който капитанът е в състояние с едно натискане на копче от мостика, да изолира различните части на кораба. “Всеки един от вас (казва Ослър на студентите от Йейл) има несравнимо по-сложна организация от този кораб и е потеглил на по-дълго плаване. Това, което Ви съветвам да направите, е да се научите да направлявате механизмите така, че да живеете в херметизирания отрязък на днешния ден – това е най-сигурният начин пътуването Ви да бъде безопасно.” Качете се на капитанския мостик и проверете дали механизмът, който задейства преградните стени е наред. Натиснете онова копче и чуйте как на всички равнища на живота Ви железни врати се захлопват пред миналото – пред мъртвите вчерашни дни. Натиснете “второто” и изолирайте с метална преграда бъдещето – неродените утрешни дни. Вече сте в безопасност за днес. Изолирайте вчерашните дни, обричащи глупаците на забвение. От товара на утрешния ден, прибавен към товара на вчерашния и стоварен върху плещите Ви днес, и най-силният би залитнал. Изолирайте бъдещето също така безкомпромисно, както и миналото. Бъдещето е днес… Утре не съществува. Денят и спасението са днес. Излишна загуба на енергия, душевни страдания и терзания преследват онзи, който се тревожи за бъдещето… Затова спуснете плътно преградите напред и назад и се подгответе да си изградите навика да живеете в”херметизирания отрязък на днешния ден”.

Дали доктор Ослър не иска да каже, че не бива да правим нищо за да се подготвим за утрешния ден? Не. Нищо подобно. Но той казва по-нататък, че най-добрият възможен начин да се подготвим за утрешния ден е да съсредоточим целият интелект и ентусиазъм, за да свършим отлично работата си днес. Това е начинът да се подготвим за бъдещето.

Сър Уилиям Ослър съветва студентите в Йейл, да започват деня с молитва на Христос: “Насъщния ни хляб дай ни днес.”

Не забравяйте, че в тази молитва става дума само за днешния хляб. В нея не се казва нищо за хляба, който сме яли вчера, не се казва и: “Боже, в житните райони може да настъпи суша и тогава откъде ще взема хляб есента, или пък да предположим, че си загубя работата, Божичко, как тогава ще си осигуря хляба?”

Не, тази молитва ни учи как да се молим само за хляба си днес. Днешният хляб е единственият, който можем да изядем.

 

Текст: Дейл Карнеги “Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота”

Редактор: Мартин Ангелов