06 Ноем. 2018

Убийте безпокойството като потънете в работа.

Убийте безпокойството като потънете в работа.

Когато не сме заети с нещо, умът ни се превръща в нещо като вакуум. А всеки ученик знае, че природата не търпи вакуум. Най-близкото нещо до природата което можем да си представим това е електрическата крушка. Счупвате крушката и природата веднага запълва теоретически празното с въздух пространство.

Природата опитва да запълни и празния ум. С какво? Обикновено с емоции. Защо? Защото безпокойството, страхът, омразата, ревността и завистта носят първичната динамична енергия на джунглата. Тези емоции са толкова агресивни, че изтласкват от ума ни всички спокойни и щастливи мисли.

Джеймс Л. Мърсъл, професор по педагогика от Учителския колеж в Колумбия, формулира това много добре: “Безпокойството ви обзема най-сигурно не докато действате, а след като приключите работата си за деня. Въображението Ви се развихря и сътворява всякакви възможности, преувеличава всяка дребна грешка. В такъв момент умът ви е като мотор, който работи на празен ход. Той препуска, всеки момент лагерите му могат да се стопят или да се разпадне на съставните си части. Лекът за безпокойството е да се посветите на някаква съзидателна дейност.

Известно количество сигурност и дълбок вътрешен покой, нещо като щастлива непричастност успокояват нервите на човека, когато е погълнат от работа. Казва Джон Каупър Поуис.

Да вземем например живота на Оза Джносън – една от най-известните изследователки в света. Тя разказва на Дейл Карнеги, как е преодоляла безпокойството и скръбта. Нарича своята история “Свързах живота си с приключенията”. Ако някога жена е свързвала живота си с приключенията, това е тя. Мартин Джонсън се оженва за нея, когато е на шестнадесет години, и я отвежда от малките улички на Чанът, Канзас, по дивите пътеки в джунглата на Борнео (остров в Азия). В продължение на четвърт век семейството от Канзас пропътува целия свят и прави филми за изчезването на животинските видове в Азия и Африка. Няколко години по-късно двамата започват да пътуват, да изнасят беседи и да представят прочутите си филми. Вземат самолет от Денвър към крайбрежието. Самолетът се разбива в планините. Мартин Джонсън загива на място. Лекарите казват, че Оза никога повече няма да се изправи на крака. Но не знаят с кого си имат работа. Три месеца по-късно тя изнася лекции пред огромна публика от инвалидната си количка. Когато я питат защо го прави, тя отвръща: “За да нямам време да скърбя и да се безпокоя.” Оза Джонсън разбира, че смелостта и увереността в себе си се дължат на трудолюбието, което и е помогнало да не загуби волята си за живот.

В книгата си “Какво крепи човека” доктор Кабът пише:, Като лекар аз съм имал щастието да видя как трудът изцелява много хора, страдащи от душевни терзания – непреодолими съмнение, колебания и страх…

Тайната на това да се чувстваш нещастен е в наличието на свободно време, в което да се замисляш дали си щастлив или не. Затова не му мислете много. Запретнете ръкави и се залавяйте за работа.

Текст: Дейл Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“

Редактор: Мартин Ангелов