27 Ноем. 2018

Силата на молитвата – Джак Демпси

Силата на молитвата – Джак Демпси

Колко ли биха се изненадали да научат, че някои от най-прочутите “мъжки момчета” в света се молят всеки ден. Например Джак Демпси никога не си ляга без да се помоли, никога не посягa към храната си, без първо да благодари на Бога за нея. Той се моли всеки ден, когато тренира за мач, и когато се бие, винаги се моли, преди гонгът да оповести следващия рунд.”Молитвата ми помага да се бия смело и уверено” казва Джак. Дали са се сбъднали молитвите му? Хилядократно!

“През моята кариера на ринга съм установил, че безпокойството е по-труден противник от съперниците ми боксьори в тежка категория. Разбрах, че трябва да се науча да прогонвам безпокойството, иначе то ще изцеди жизнените ми сили и ще ме провали. Постепенно си изработих собствена система. Ето някой от похватите ми.

За да бъда смел на ринга, мислено си говорех окуражително по време на рунда. Например докато се бих срещу Фирпо, си повтарях: Нищо не може да ме спре. Той няма да ме нарани. Не бива да усещам ударите му. Няма да пострадам. Ще продължавам каквото и да се случи.” Положителни мисли като тези ми помагаха много. Те ангажираха ума ми и наистина не усещах ударите. Докато се биех са ми размазвали устните, сцепвали са ми веждите и са ми чупили ребрата. Фирпо направо ме изхвърли през въжетата, аз паднах върху пишещата машина на един репортер и я счупих. Но не усетих нито един от ударите на Фирпо. Само един удар съм почувствал истински. Това беше, когато Лестър Джонсън ми счупи три ребра. Не ме заболя, но ударът спря дишането ми. Мога искрено да призная, че не съм почувствал никой друг удар на ринга.

Правех и нещо друго – повтарях си колко безполезно нещо е безпокойството. Безпокоях се най-вече преди големите битки, докато тренирах. Често лежах буден нощем с часове, мятах се и се тревожех, без да мога да заспя. Тревожех се от страх да не си счупя ръката или да не си изкълча глезена, или да получа аркада още в първия рунд, така че да не мога да координирам ударите си. Когато се докарвах до такова състояние, ставах от леглото, поглеждах се в огледалото и си изнасях една хубава лекция. Казвах си: “Какъв глупак си да се безпокойш за нещо, което не се е случило и може никога да не се случи! Животът е кратък. Имаш да живееш само още няколко години, затова по-добре се наслаждавай на живота.” Повтарях си: “Нищо друго не е важно, освен здравето.” Нищо друго не е важно, освен здравето. Напомнях си, че именно будуването и безпокойството ще съсипят здравето ми. Установих, че когато си повтарям тези неща всяка вечер, година след година, те накрая станаха част от мен, така че безпокойството се изпаряваше като роса по пладне.

На един ден на благодарността Дейл Карнеги вечерял с Джак Демпси и той му разказал за мача, в който отстъпил титла в тежка категория на Тъни. Разбира се, това бил тежък удар по неговото самолюбие. “ Посред мача разбрах изведнъж, че вече съм стар човек… Към края на десетия рунд бях още на крака, но нищо повече от това. Лицето ми бе подуто и изранено, очите ми бяха почти затворени… Видях съдията да вдига ръката на Джийн Тъни в знак на победа… вече не бях световен шампион. Тръгнах си в дъжда – обратно през тълпата към съблекалнята. Докато минавах между публиката, някои се опитваха да ми стиснат ръката. В очите на други имаше сълзи.

Година по-късно отново се бих с Тъни. Но нямаше смисъл. Всичко беше свършено. Трудно беше да си наложа да не се безпокоя за това, но си казах: няма да живея с миналото – станалото станало. Ще издържа този удар в челюстта и няма да позволя да ме нокаутира.”

Как постъпва след тази кризисна ситуация Джак Демпси? Като си повтаря отново и отново: “Няма да се безпокоя за миналото!” Разбира се, не само това би го възпряло да не мисли за миналите си тревоги. А фактът, че приема и забравя поражението, след което се съсредоточава върху плановете си за бъдещето. Отваря ресторанта “Джак Демпси” на Бродуей и Големия Северен хотел на петдесет и седма улица. Популяризира професионални мачове и устройва показни двубои. Така се ангажира с конструктивни занимания. Той осъзнава, че миналото принадлежи на мъртвите и връщане назад няма. А след като впряга силите си в конструктивни занимания, вече няма да има време да се изкушава и да се безпокои за миналото. “През последните десет години живея много по-добре, отколкото докато бях шампион”.През дългия си живот, боксьорът признава, че не е чел много книги, но без да знае е следвал съвета на Шекспир: “Мъдрият не оплаква загубеното, а се стреми да поправи щетите.”

Материали – Дейл Карнеги в интервю с Джак Демпси

Редактор – Мартин Ангелов